Ракия

Кратка история:

Ракия (на сръбски ракија, на румънски cuika, на арабски arak) е традиционна силна алкохолна напитка, приготвяна на Балканите. Първоначално ракията е безцветна, като може да придобие жълтеникав до кафеникав цвят при отлежаване в бъчви или след употребата на различни добавки. На вкус наподобява италианската грапа, японското саке, руския самогон, мексиканската текила или американското бренди. Приготвя се чрез дестилация на ферментирали плодове. Най-разпространените видове са гроздова и сливова ракия. Промишлената ракия (наречена също така купешка) е обикновено 40%, но домашно приготвената може да достигне 60%. Технологията на приготвяне не е сложна, а суровините - (плодове, захар и вода) са леснодостъпни и сравнително евтини. През зимата ракията се пие подгрята (греяна ракия). Счита се за национална напитка на България, Република Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Хърватия.

Поръчай оригинални етикети за бутилки

Получаване:

Традиционна технология:

Ракията се получава чрез дестилация на ферментирали плодове или вино. Суровината се нарича джибри. Процесът на дестилация се нарича варене или печене. Дестилационното съоръжение се нарича „казан“ (предпочита се да е меден). Подгревът е с огън на дърва, охлаждането - водно. Първо потича лека фракция, богата на метилов алкохол. Тази фракция (около половин литър на 100 литра пръщини) не се пие, а се използва за разтривки. Алкохолният градус на ракията обикновено е около 40-50°. Ако получената ракия се превари още веднъж, се получава „ракия препек“ с градус 55° до 65°, която се пие разредена с вода. Има и ракия „двоен препек“ - над 90°. Остатъкът от пръщините след варенето стават за храна на патици, гъски и прасета.

Технологични тънкости:

Добрата ракия се вари от добра джибра или от качествено вино. Суровината е добре да се опита на вкус - тя трябва да е приятна, ароматна, без сладка или кисела жилка или горчив привкус. Горчивият привкус се получава от дълго - над 5 месеца - престояване на джибра от костилкови плодове: джанки, сливи, кайсии. Неголяма кисела жилка може да се неутрализира с дървесна пепел от казана, в пропорция 1-2% или няколко пакетчета сода бикарбонат.

Желателно е огънят да не е много силен, за да не загори джибрата за казана. Най-голяма е опасността от загаряне, когато потича първакът. Тогава огънят се намалява съвсем, казанът се оставя само на жар. Този момент се контролира чрез температурата на капака и лулата с опипване (има и термометри). За да не загори материалът може на дъното на казана преди да се налеят джибрите да се постави чиста слама или сено.

Прекратяването на дестилацията, или преокачествяване на добива от ракия на паток става по обективни или субективни показатели. (Под 35° потичат висшите алкохоли, които са по-вредни дори от метиловия алкохол.) Някои си носят спиртомер и щом спадне под еди-колко си (по тяхна преценка) градуса - спират. Субективно преходът от ракия към паток се контролира по 3 показателя:

• градус - ракията, плисната върху жарта, гори, патокът я гаси.

• мирис - понякога, при недобра джибра, дори над 40° потича ракия с неприятен мирис.

• киселост - същото е като с мириса.

Субективният контрол за мирис и киселост става с опитване на ракията.

Ракия може да се произведе от почти всичко, стига да има захарно съдържание. За да се свари ракия от даден изходен материал, трябва да протече ферментация, т.е. захарта да се преобразува в алкохол.

Процесът на ферментация е като при слагането на вино, но изискванията за стерилност не са толкова високи. Необходимо е да се поддържа температура не по-малка от 15 градуса. Под тази граница процесът спира, съответно колкото по-висока е темпепатурата, толкова по-малко ще чакате. От опит са установени някои зависимости на количеството получен алкохол от количество изходен материал в зависимост от това какъв е той, като например:

• сливи (джанки) - 4-6 l от 100 кг.

• сини сливи - 6-10 l от 100 кг

• грозде - 16-18 l от 100 кг

Разбира се, количеството зависи от процента захарност, аромата и вкуса на плода. Ориентировъчно от 1 кг захар се получава приблизително 0,7-0,8 l ракия. С тези данни човек лесно може горе-долу да пресметне колко алкохол може да изкара от заложения материал още преди да е ферментирал и, ако е необходимо, да му добави рафинирана захар или пчелен мед (с мед става по-хубаво, но е по-скъпо). Задължително преди да се прибави захарта (меда) се разтваря в гореща вода, като по този начин се ускорява и ферментирането.

Когато материалът е вече готов, идва времето за варене. Ако ще варите плодова ракия, не я препичайте, губи се ароматът, ако пък резултатът след варенето е слаба и не хубава ракия, не се отчайвайте - просто я препичате със следващия казан.

За промяна на цвета може да прибавите към вече готовата ракия парче дървесина от черница за жълт, и съответно парче от синя слива - за цвят като бренди.

Ако искате да направите алкохол от някакво зърно или просто от нещо, което ви съмнява, че ще ферментира, прибавете парченце мая за хляб колкото кибритена кутия, размито във вода. Не прекалявайте с маята, и малко е достатъчно.

Ракията - част от националната идентичност:

Варенето на ракия и пиенето и е традиционно занимание на българина. Самата ракия е влязла във фолклора и обичаите. "Руйно вино" и "върла ракия" са традиционните питиета. Тя се пие изстудена през лятото, със стайна температура или „греяна“ през зимата.

Когато бесарабските българи в Молдова разбират през 1858 година, че за княз на Молдова е назначен българинът Никола Богориди, първата молба, която отправят към него, е да свали държавния монопол върху ракията.

За и около ракията си има традиционна терминология, част от която беше описна по-горе. Произнася се и като „рикия“. Също се среща и като „ичкия“, „пукница“ или „скоросмъртница.“ Слабата, некачествена ракия е „шльокавица“ или пърцуца.

Традиционни изрази от българския език са: „Пие на голо“ - пие без мезе; „Литър ракия“ се произнася често като „кило ракия“, половин литър - като половин кило, и т.н. Казва се: „Пие кило и канче“ или „Сто кила ракия давам, само да те притежавам“. Поръчва се: „Две ракии и една малка от 50 грама“. За сведение на чужденците: подразбиращата се големина на чашата за поръчване на коннцентрирано пиене за българин е 100 милилитра, която ви донасят, ако поръчате някакво пиене. Малката доза трябва изрично да се упомене - „една малка ракия“ и е 50 милилитра, което се произнася 50 грама.

Ракията се пие преди ядене, като аперитив.