Шампанско

Шампанското вино е пенливо вино, произведено чрез вторична ферментация. Наименованието му произлиза от френската провинция Шампан и то следва да се използва единствено за вината, произведена по традиционната технология.

Фирменото название „Шампан“ (фр. Champagne) е защитено за Европа още с Мадридския договор (1891 г.) и се отнася за вина, произведени само в тази провинция и съответстващи на традицията и стандарта. Това положение е потвърдено с Версайския договор след приключване на Първата световна война. Със създаването на Международния комитет на шампанските вина (фр. Comit Interprofessionel du Vin de Champagne) е разработен стандарт за производство на вината шампан в едноименната провинция и технологията за производство на гроздето и виното, включително и най-подходящите сортове за тази технология – „Шардоне“ (фр. chardonnay), „Пино ноар“ (фр. pinot noir) и „Пино мьоние“ (фр. pinot meunier). При спазване на тези условия се позволява върху етикета на бутилката да бъде записано „шампан“. През 2005 г. е забранено дори използването на термина шампански метод за вината, произведени в други райони на Франция и света, и се допуска използването на термина традиционен метод (фр. mthode traditionelle).

Пенливи вина се произвеждат във всички страни, производители на вина въобще. Отделните страни използват различни названия на тези вина: в Испания то се нарича Cava, в Италия - Spumante, в ЮАР - Cap Classique, най-разпространеното мускатово пенливо вино в Италия - Asti, в Германия - Sekt. Дори в други провинции на Франция не може да се използва названието „шампанско“, поради което то се нарича Crmant. На територията на бившия СССР е възприето да се използват прилагателни към “шампанско”, като Советское шампанское, Украинское шампанское и др. В САЩ все още е разрешено да се използва терминът „шампанско“ с допълнението semi-generic, което дава информация, че това вино е произведено в Съединените щати.

История на Шампанското вино:

Вината от провинция Шампан станали известни още през Средновековието. От съществуващите манастирски лозя монасите приготвяли вина за причастия. По традиция короноването на френските владетели ставало в Реймс и шампанското се превърнало в неизменна част от тържествата около коронациите. Коронованите особи, обаче, били привърженици на традиционните вина и до 17 век за тържествата в кралските дворове са предпочитани вина от Шампан, но не пенливи.

Първото голямо производство на пенливо вино е около 1535 г. в областта Лиму. Противно на легендата това не е дело на монаха Дом Периньон, но негова е заслугата за подобряване на технологията на производство на шампанско вино и за неговото качество. Едва в края на 17 век методът за производство на пенливи вина става известен в Шампан и с използването на изобретените в Англия по-масивни бутилки към 1700 г. се ражда първото шампанско пенливо вино.

Англичаните много харесват новото пенливо вино и благодарение на тях то се е разпространява по света. Съвременното шампанско вино Брют е направено именно за нуждите на английските потребители. Шампанското става твърде бързо популярно по Европа. Сред коронованите особи особено големи количества е консумирал руският императорски двор.

Производство:

Гроздето, предназначено за такова производство, се прибира най-често по-рано, когато съдържанието на захари е по-малко, с нивото на киселините – по-високо. Гроздето се изтисква бързо, с цел получаването на бяло вино, освен ако целта не е получаване на розово и червено вино.

Първоначалният етап на ферментация и утаяване протича както при обикновените вина – в дървени или метални съдове. По този начин се получава така нар. базово вино. Това е вино е по-кисело от обикновеното и не е приятно на вкус. Това е моментът, при който може да стане купажът (смесването) с други базови вина – от друг регион или реколта (ако не се използва виното само от една реколта и произход.

Виното или сместа от вина се разлива в бутилки, към които се добавя захар и дрожди за протичане на вторичната ферментация. По време на тази ферментация отделеният въглероден диоксид остава в бутилката и се разтваря във виното, при което се повишава и налягането в бутилката. Според нормата на ЕС, за постигане на налягане от 6.1 атмосфери е необходимо в една бутилка да се добавят 18 г захар и 0,3 г дрожди Saccharomyces cerevisiae. Сместа от вино, захар и дрожди в бутилката се нарича liqueur de tirage.

Бутилките се поставят в специални изби в хоризонтално положение за вторична ферментация и престояват така от една до три години.

Последва процесът ремюаж (фр. remuage), през който ежедневно става превъртане на бутилките с малък ъгъл надолу, до получаване на вертикално положение, с цел събиране на утайката в гърлото на бутилката, върху тапата.

Отделянето на утайката от вторичната ферментация се нарича дегоржиране (фр. dgorgement). То представлява снемане на тапите (а минимални загуби на вино), почистване от утайка, добавяне на незначително количество захар (дозиране) и затапване. Процесът дегоржиране е извършен за първи път през 1800 г. от фирмата Madame Clicquot, тъй като до тогава шампанското е било мътно. И сега се произвеждат шампански вина без прилагане на дегоржиране, които се маркират като семейно производство (фр. mthode ancestrale). В миналото за дегоржиране са използвани най-опитните винари, тъй като методът изисква изключителна точност и бързина. Сега това се извършва от автомати.

Вината от Шампан не могат да се продават като класически шампански вина ако не са преминали целия процес най-малко за 18 месеца. Минималният срок за зрелите вина преди дегоржирането е 3 години, но повечето производители на висококачествени вина го продължават до 6-8 години.

За производство на най-ценните шампански вина, обаче, важен критерий е годината на производство. В години с отлични условия за качествена продукция, шампанските вина, произведени от едно и също лозе, без купажи, и престояли няколко години в бутилка преди дегоржирането достигат много високи цени.